НОВОГОДИШЕН ОБИЧАЙ ОТ С. ДОЛНИ ПАСАРЕЛ

От незапомнени времена в с. Д.Пасарел се провежда моминския народен обичай „Пиперенка".

В навечерието на Нова година се събират момичетата, на които им предстои женитба. Избират измежду тях най-личната, майчина и бащина мома, която ще е главната Пиперенка, научават се добре да пеят и играят обредните песни. Правят голяма китка от босилек, чемшир и цъфнало цвете, завързана с червен и бял конец. Пременени с булчинската пасарелска премяна с медено бяло менче с кладенчова вода, покрито с бяла везана кърпа, Пиперенките излизат на мегдана в селото и избират възрастна жена пазачка на котлето, която да посее овес, върху който ще се постави котлето и ще благослови – „Да е сита и честита новата година, да е здрава и плодородна".

Пиперенките се хващат на хоро и запяват първата обредна песен „Пипернка вода гребе":

Пипернка вода гребе – Пипернко мори малай моме

Вода гребе на кладенци- Пиперенко мори малай моме

Два се млади залибия – Пиперенко мори малай моме

От ка са се залибиле – Пиперенко мори малай моме

Ич не са се и ставиле – Пипернко мори малай моме

Ставия се снощи вечер – Пиперенко мори малай моме

Снощи вечер на кладенци – Пипернко мори малай моме

Па стояя оратея – Пиперенко море малай моме

Котлите им скреж фаная – Пипернко мори малай моме

Кобилица шума пущи – Пипернко мори малай моме

Месечина рог подаде – Пипернко мори малай моме

Рог подаде два издаде – Пипернко мори малай моме

Два се млади не раздваят – Пиперенко море малай моме

След песента моми, ергени, булки и други желаещи поставят в котлето свои накити – пръстени, обеци, гердани или ябълки белязани с нишани. След това Пипернките запяват и играят песните – „Пошла е Стана на вода", „ Водила е Милка", „Айде Енке с менке", 4Осе мома Цвета". Песните и хората продължават докато се стъмни, а през цялота това време бабата пази котлето много внимателно, защото ергените всячески се опитват да го откраднат или поне да го прекатурят, за да могат да вземат на момите пръстените.

Пиперенките и други, които желаят си взимат от посетия овес, да го сложат под възглавницата и да сънуват избранника, за когото ще се оженят.

Пиперенката водачка взема котлето, а бабата пазачка и заръчва: „ Занесете котлето в градината, оставете го под гюл трендафил завито с бялата кърпа! Залостете вратниците и пуснете кучетата, че да не влезнат ергените да го вземат, да не станете за смех!".

Сутринта на Васильовден

Момичетата Пиперенки стават рано и пременени, накитени отиват във водачката да вземат котлето. Първо гледат дали е замръзнала водата и ако е така се радват, защото това е знак че годината ще е здрава и плодородна. Така весели и щастливи тръгват за мегдана. Там вече е излязло мало и голямо, всечки радостни си честитят новата година.

Бабата пазачка пак посява овес, слага котлето и момичетата Пиперенки запяват Васольовата песен:

Васильо, моме Васильо

Пременила се Василя

У свила у богосила

Все у венчална премена

Изви се лоза винена

Около града Свилева

Играе се плътно около котлето, за да го запазят от напористите ергени. След тази песен започва раздаването на пръстените с благословия

- Чия е тая гривна – Синьо небе, ясна звезда – Хубавец ще вземеш.

Всички се смеят от сърце и са много доволни

Наричанията са безброй, ето и малка част от тях:

- Две се глави през прет гледат – комшия

- Бръкни булке извади пръстен – златар

- Жълта дюла недозрела, търси место къде да падне – стар ерген

- Сребърно тасче по море плува – чужденец

- Пъстра птичка под тръничка, дъжд вали я тя не бяга – овчар

- На стол седи - перо държи – учител

- Червено вино - стъклена чаша – кръчмар

- Златна тоята, през село бяга – кмет

- Малка нива - много братя – сиромах

- Вехта крина - ново дъно – вдовец

.............................

След раздаването Пипернката поръсва момичетата и публиката с водата от котлето и на всеки дава по малко от китката, за здраве и берекет.

Жени с калени панички искат от водата в котлето, за да поръсят храната на добитъка си да бъдат здрави през цялата година.

Веселието продължава с песни и хора, свири оркестър, играят се традиционните пасарелски хора – четворното, кукуняшката и др.

Обичаят написа – Стойка Велкова Игнатова /по нейни лични спомени/