На 23 март 1929г. в село Долни Пасарел няколко по-будни пасарелци се събират и основават народно читалище „Просвета". Този факт е установен от членската книжка на Иван Петров Гургов. Ако не е била тя, сведенията ще са неточни, защото тогавашните архиви на читалището са изгубени.

В тази запазена и досега членска книжка е отпечатан тогавашния Устав на българските читалища. В нея се съдържат имената на учредителите. Един от тях дава свое помещение за библиотека.

Още от епохата на Възраждането читалището поставя началото на театралната самодейност. В летописната книга на училището (водена от 1898г.) не е отбелязано представянето на театрални постановки пред населението. Като изключим изпитните тържества в края на всяка учебна година, може да се твърди, че другата художествена самодейност е била ограничена. Населението е намирало културни развлечения в хората и седенките, на сборовете и религиозните тържества, на сватбите и годявките.

Годините, в които пасарелското читалище прави своите първи стъпки, са години на Световната икономическа криза – тогава селяните едва свързвали двата края, но въпреки това помагали на читалището кой с каквото може.

Библиотеката постепенно увеличава своя книжен фонд, а читалищната дейност в лицето на самодейните групи – танцьори, певци, музиканти предават традициите от поколения на поколения.

Селото е на около 30-тина километра от големия град и тези изяви са глътка въздух на отрудения селянин. Това са били моментите, в които по-образованите и по-артистичните са развличали със своите умения населението.

Дори сега, след повече от 80 години представленията и изявите пълнят читалищния салон. Песните и танците на самодейните състави, карат сърцето на пасарелеца да трепне и да се хване на хорото.