Компостиране

Компостирането е процес, при който хранителни остатъци и други органични материали се превръщат в почвоподобна, тъмна, ронлива субстанция, която е добавка към градината, допринасяща за обогатяване на почвата.

Освен всичко друго е лесен начин за намаляване обема на домакинските отпадъци и оползотворяването на част от тях.

Възможностите за производство на компост са много.

От няколко години Столична община иска да включи всяко домакинство на територията на селата около София и в частност село Пасарел да се възползва от проекта „Въвежане на фамилно компостиране на територията на СО" . Съдовете са красиви, удобни и компактни.

Използва се малка площ в градината, като единственото изискване е: да бъде поставен директно върху земята. Да няма плочки, цимент и т.н.

Компостирането не е нова идея. В естествените екосистеми процесът се случва от десетилетия. Смисълът му е полезните съставки в органичните остатъци да се върнат в почвата в подходяща форма.

Всеки може да компостира своите градински и хранителни отпадъци - при нас в село Пасарел в големите и слънчеви дворове това е една прекрасна възможност.

Основни фактори

Основно правило за получаване на добър компост е да осигурите подходящи микробиологични условия. Компостът се получава от милиарди микроорганизми, които смилат градинските и кухненските отпадъци, които ние им поднасяме по подходящ начин. Разбира се микроорганизмите ще преработят отпадъците при всякакви условия, но това ще се случи много по-бавно. Следните няколко фактора са основни за получаване на добър компост и трябва да се имат предвид при изработката на необходимия съд за компостиране.

Въздух. За нормално протичане на процеса на компостира е необходимо да се осигури добра аерация на отпадъците – т.е. от време на време да се разбърква.

Вода. Изходните материали за компостирането трябва да са влажни, в противен случай скоростта на процеса ще се забави значително. При наличието на повече влага пък ще се ограничи достъпа на кислород - за това не трябва да е мокро, а влажно.

Храна. В изходната суровина за компоста, хранителните суровини могат да се разделят на два основни типа.

Първият тип са сухите материали - сламки, семена, окапали есенни листа, дървени трески и стърготини. Всички тези отпадъци обикновено са сухи и трябва допълнително да се овлажняват.

Вторият тип суровини са зелени растителни части, остатъци от плодове и зеленчуци, зелени листа, употребено кафе, чаени пликчета и други. В сравнение с първи тип, тези отпадъци съдържат повече азот. Хубаво е, когато остатъците са по–едри – като обелки от банани – да се нарязват. Когато са по-ситни, по-бързо става разграждането.

Азотът е важен елемент за изграждане на аминокиселините и протеините и е основен градивен елемент за микроорганизмите.

Правилното съотношение между двата типа изходни суровини за компостирането ще осигури добър хранителен баланс за микроорганизмите. Съотношението е важно и за осигуряване на добра аерация и необходимото количество влага.

Дурги важни фактори.

Зимата не е подходящ сезон за стартиране на дейността, тъй като процесът няма да протече преди пролетта – т.е. през зимата компостирането тече по-бавно.

При по-висока температура компостирането протича по-бързо. За да се осигури висока температура за дълго време е необходимо купчината, която се компостира да е не по-малка от един кубичен метър.

Кога е готов компостът?

Когато компостът е готов, той е еднороден, тъмен на цвят, мирише като почва и не е възможно да бъдат разпознати изходните суровини в него. Времето, за което това се случва не е определено, а зависи от изброените по-горе фактори. Когато има неразградени частици/ клончета, черупки от яйца и др./ се пресява и по-едрите частици се връщат отново в компостера за доразграждане.

Компостът подхранва почвата, изгражда структурата. Когато той се смеси с останалата почва от градината, подобрява киселинността и развитието на растенията. Компостът е „черното злато" за почвата. Колкото по-дълго време почвата се обогатява с компост, толкова по-плодородна става тя. Ако поне четири години почвата се подхранва с компост, то в следващите няколко години няма да има нужда от никакви други стимуланти.

Използвайки компостерите и компостирането на градинските и домакинските отпадъци всички ние помагаме за чистотата на природата. Защото хвърляйки всички тези отпадъци на сметището, те се смесват с други, разграждат се много бавно и образуват метан – силно отровен газ , образуват кисели утайки, които прониквайки в почвата замърсяват и нея и подпочвените води.

Компостирането е едно приятно домакинско задължение със страхотен ефект: вкусни зеленчуци, красиви цветя, чист двор, екологично чисти храни, отглеждани без изкуствени стимулатори, намаляване количеството на отпадъците, чисти почви и води.

Нека всички се включим в опазването на ПРИРОДАТА!